ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Екипът от квалифицирани юристи на “Еквитум” предоставя всеобхватно съдействие в защитата на правата, гарантирани от правото на Европейския съюз (ЕС), както и в защитата на правата на човека, които са неделими, неотменими и универсални и зачитат равенството и достойнството на всеки индивид.

Фокусът и експертизата ни са насочени в разглеждане прилагането на наднационалното право, при което държавата съзнателно сама и доброволно ограничава своя суверенитет чрез прехвърлянето му по делегация на наднационален орган или съюз.

Нормативните актове на наддържавните органи или съюзи по правило имат по-голяма правна сила от актовете на националното законодателство. Най-типичен пример за наднационално право е правото на Европейския съюз.

В тази връзка осъществяваме процесуално представителство пред съдебния орган на Европейския съюз – Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург, както и пред Европейски съд по правата на човека, разположен в Страсбург.

ЗАЩИТА ПРАВОТО НА ЕС

Осъществяваме процесуално представителство по дела за обезщетение на вреди от нарушения на правото на ЕС, както и осигуряваме асистенция за упражняване правото на петиции до Европейския парламент.

ЕС е единствена по рода си правна система, като Правото на ЕС е неразделна част от правните системи на държавите-членки. То включва:

– първично право, което се намира в договорите, както и в Хартата на основните права на Европейския съюз;

– вторично право, например регламенти, директиви и решения; както и необвързващи правни актове като становища и препоръки.

Изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС се осъществява предимно на национално равнище. Чл. 4, ал. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) изисква от държавите-членки да предприемат подходящи мерки, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от правото от ЕС.

По този начин съдилищата са основните гаранти на правото на ЕС, но с цел осигуряване на последователното му прилагане, те могат да поискат от Съда на ЕС да се произнесе преюдициално по въпроси, свързани с тълкуването. Това създава диалог между националните съдилища и Съда на ЕС. Преюдициалното запитване представлява механизъм за взаимодействие между националните юрисдикции на държавите-членки и Съда на Европейския съюз (СЕС). Целта е концентрирана към еднакво прилагане на правото на Съюза. Уредбата на този механизъм на наднационално ниво се съдържа в чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и на национално ниво в чл. 628 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, приложим по граждански и административни дела).

Съдът на ЕС е пазител на единствения по рода си правен ред на ЕС, който включва ясни задължения по отношение на основните права.

В тази връзка, всяко лице, което счита, че правата му са нарушени, би могло да предяви иск за отмяна с цел контрол за законосъобразност на правото на ЕС включително по въпроси, свързани с основните права. Лицата най-общо трябва да покажат, че са „пряко и лично засегнати“. Според Съда на ЕС тази система за съдебен контрол на актове, издадени от институции на ЕС, е пълна.

ОСИГУРЯВАНЕ НА ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ

Според правото на ЕС, правото на достъп до съд означава, че съдилищата трябва да са достъпни, като това може да включва наличие на съдилища със съответната компетентност, наличие на тълкувания, достъп до информация и достъпност на съдебни решения.

Според правото на ЕС, в чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, е посочено, че „Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван“. Чл. 47 се прилага по отношение на всички права и свободи, произтичащи от правото на ЕС. Разясненията относно Хартата потвърждават, че той съответства на правата, предвидени в чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, без ограничението по чл. 6 по отношение на гражданските права и задължения. Следователно, чл. 47 осигурява, като минимум, защитата, предлагана от чл. 6 от ЕКПЧ, по отношение на всички права и свободи, произтичащи от правото на ЕС. Тази корелативна връзка означава, че делата, посочени в правото на Съвета на Европа, са от значение в правото на ЕС, освен ако не е посочено друго.

Хартата на основните права на ЕС се прилага на национално равнище единствено, когато държавите-членки прилагат (или се отклоняват от) правото на ЕС. Чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС въплъщава правния принцип на ЕС, че държавите-членки трябва да гарантират ефективна съдебна защита на правата на лицата, произтичащи от правото на Съюза (включително правата по Хартата). Тоест, правото на достъп до съд е приложимо, когато става въпрос за права и свободи, гарантирани от правото на ЕС.

ПЕТИЦИЯ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

От влизането в сила на Договора от Маастрихт всеки гражданин на ЕС и всяко физическо или юридическо лице с местопребиваване или със седалище в държава-членка има право да внесе петиция до Европейския парламент под формата на жалба или искане във връзка с въпрос, който попада в областите на дейност на Европейския съюз. Петициите се разглеждат от комисията по петиции на Парламента, която взема решение относно тяхната допустимост и е компетентна за разглеждането им. Чл. 20, 24 и 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и чл. 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз са правно основание за петициите.

Правото на петиция има за цел да предостави на гражданите на ЕС и на пребиваващите в него лица едно просто средство, чрез което да се обръщат към институциите на ЕС с жалби или с искания за предприемане на действия. Петициите, подадени до Парламента, стават публични документи. След като комисията по петиции вземе решение относно допустимостта, резюметата на петициите се публикуват на всички официални езици на ЕС на уебпортала за петиции на Парламента, заедно с други свързани документи. Вносителите на петициите биват уведомявани писмено за всички решения на комисията във връзка с техните петиции и за мотивите за тези решения, като им се предоставя съответната информация и документация, когато е целесъобразно, след като решенията бъдат на разположение.

Съгласно Договорите Европейският парламент е адресатът на петициите на гражданите и носи отговорност за това да гарантира, че опасенията, изразени в тези петиции, се вземат изцяло предвид в ЕС. За да направи това по възможно най-добър начин, Парламентът е възложил на специална комисия, комисията по петиции, задачата да разглежда петициите и да координира последващите действия на институцията. Както е подчертано в множество от годишните доклади относно разискванията на комисията по петиции, Парламентът винаги е разглеждал петициите като ключов елемент на демокрацията на участието. Той изтъква тяхната важност при разкриването на случаи на неправилно транспониране и прилагане на правото на ЕС от страна на държавите-членки. В действителност, редица петиции са довели до законодателни или политически действия, случаи по EU pilot, преюдициални заключения или производства за установяване на нарушение.

Комисията по петиции е особено активна в областта на основните права (включително правата на децата, дискриминацията, правата на малцинствата, правосъдието, свободното движение, избирателното право, Брекзит), околната среда и хуманното отношение към животните, вътрешния пазар, социалните права, миграцията, търговските споразумения и общественото здраве. Комисията играе специална роля за защитата на правата на хората с увреждания в рамката на ЕС за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и също така организира ежегоден семинар по въпроси, свързани с уврежданията.

ИНДИВИДУАЛНИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ И ЕВРОПЕЙСКО ГРАЖДАНСТВО

Индивидуалните права на гражданите и европейското гражданство са заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в чл. 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Те са основни фактори за формирането на европейската идентичност. В случай на сериозно нарушаване на основните ценности на Съюза дадена държава-членка може да бъде санкционирана.

Статутът на гражданство на Съюза за всеки гражданин на Съюза означава:

• право на свободно движение и право на пребиваване на територията на държавите членки (чл. 21 от ДФЕС);
• право да избира и да бъде избиран в избори за Европейски парламент и в местни избори (чл. 22, параграф 1 от ДФЕС) в държавата-членка на територията, на която пребивава постоянно, при същите условия, както гражданите на тази държава (за правилата за участие в местни избори – Директива 94/80/ЕО от 19 декември 1994 г., а за правилата, които уреждат изборите за Европейски парламент – Директива 93/109/ЕО от 6 декември 1993 г.);
• право на закрила от страна на дипломатическите и консулските представителства на всяка държава-членка при същите условия, както и гражданите на тази държава, на територията на трета държава (която не принадлежи към ЕС), където държавата членка, чийто гражданин е той, няма представителство;
• право да подава петиции до Европейския парламент и право да се обръща към Омбудсмана (чл. 24 от ДФЕС), назначен от Европейския парламент, във връзка със случаи на лошо управление на институциите и органите на Съюза. Тези процедури се уреждат съответно от чл. 227 и 228 от ДФЕС;
• право да се обръща писмено към всяка от институциите или органите на ЕС на един от езиците на държавите-членки и да получава отговор на същия език (чл. 24, параграф 4 от ДФЕС);
• право на достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията при спазване на определени условия (чл. 15, параграф 3 от ДФЕС).

 Екипът на „ЕКВИТУМ“, съставен от квалифицирани специалисти, може да Ви консултира относно наличието на нарушение на правото на ЕС и възможните действия за предприемане.

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ) е международен договор, който може да бъде подписван единствено от държавите-членки на Съвета на Европа. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г.  и е в сила за Република България от 7 септември 1992 г.

Tя съдържа списък с права и гаранции, които държавите, сред които и България, се задължават да спазват.

Зачитането на основните права, гарантирани от Конвенцията, подлежи на контрол от съдебен орган – Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), разположен в Страсбург. Tой е наднационален съд, учреден от Европейската конвенция за правата на човека, който осигурява спазването от страна на държавите членки на правата и гаранциите, залегнали в Конвенцията. Това става като Съдът разглежда жалби, подадени от физически или юридически лица, или, в някои случаи, от държави.

Когато установи, че дадена държава е нарушила едно или повече от тези права и гаранции, Съдът произнася решение. Решенията на Съда имат задължителна сила и съответните страни са длъжни да ги изпълнят.

ЗАЩИТЕНИ ОТ КОНВЕНЦИЯТА ПРАВА

Конвенцията и Протоколите към нея защитават:

• правото на живот;
• правото на справедлив процес при граждански или наказателни дела;
• правото на зачитане на личния и семейния живот;
• свободата на изразяване на мнение;
• свободата на мисълта, съвестта и религията;
• правото на ефективни правни средства за защита;
• правото на мирно ползване на собствеността;
• правото на свободни избори.

Конвенцията и Протоколите към нея забраняват:

• изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание;
• произволното и противозаконно задържане;
• дискриминацията при упражняването на правата и свободите, провъзгласени в Конвенцията;
• експулсирането на граждани от собствената им страна или недопускането им на територията на страната;
• смъртното наказание;
• колективното експулсиране на чужденци.

Ако според Вас една или повече от държавите, ратифицирали Конвенцията, е нарушила (с действие или бездействие, което пряко Ви е засегнало) Европейската конвенция за защита правата на човека, Вие можете да подадете жалба до Европейския съд по правата на човека.

Екипът на „ЕКВИТУМ“, съставен от квалифицирани специалисти, може да Ви консултира относно евентуалното наличие на нарушение на Конвенцията и условията, които трябва да бъдат спазени, за подаване на жалба до Съда.